Осемгодишно момче прекара цели четиридесет дни, въпреки задушаващата летна жега, с плетена зимна шапка на главата си. Когато училищната медицинска сестра София най-накрая реши да провери какво се крие под нея, беше дълбоко шокирана.
Температурата внезапно падна до –30 °C, докато много ученици продължаваха да играят в двора по тениски и къси панталони. Докато обикаляше коридорите, София веднага забеляза момчето, облечено в топъл панталон, дебро яке и шапка, издърпана над веждите, сякаш беше прилепнала към главата му.
— Здравей, — прошепна тя. — Не ти ли е прекалено топло? Може би трябва да свалиш шапката?
При тези думи детето се стресна, хванало здраво шапката си, и прошепна, че предпочи–та да я запази. Медицинската сестра не настояваше, но бе обезпокоена от напрежението у момчето, което трепереше при всеки опит да му докоснат шапката.
По време на обедната почивка тя сподели при—тесненията си с класната ръководителка, която само обясни, че момчето не е свалял шапката от пролетната ваканция и е имало криза по време на спортния час, когато са му поискали да го направи. Семейството пък заявило, че това е „семейно решение“ и не касае никого другиго.
След седмица момчето бе прието в болница с силни главоболия. Не издържайки на напрежението, София облече ръкавици и внимателно свали шапката. Под плетивото нямаше коса — на нейно място имаше безброй кръгли гнойни белези, свидетелстващи за стари и нови изгаряния от цигари, някои вече зараснали, други все още инфектирани.
Момчето мълчеше, с наведена глава, преди да признае, че баща му е забранил на когото и да било да докосва шапката, а по-големият брат му я бил купил, за да скрие тези белези. През нощта полицията арестува бащата, а детето бе преместено на безопасно място, където получи необходимата медицинска помощ.-
