Жител на селски район на север, фермер, отдавна мечтаел да намали разходите за електричество в малкото си стопанство. Той решил да прекара автономен газопровод до къщата си.
Работата предстоеше сериозна, особено за един човек. Затова фермерът наел мощен багер с хидравлична кофа.
Фермерът копаеше яма и изведнъж забеляза нещо неочаквано в земята: когато разбра какво е, просто замръзна от ужас.
Тъй като машината не беше негова, той решил първо да се упражнява на част от нивата си, която отдавна пустеела. Почвата там беше рохкава, без корени и камъни.
Но на дълбочина малко повече от метър и половина кофата изведнъж заседна рязко.
Фермерът копаеше яма и изведнъж забеляза нещо неочаквано в земята: когато разбра какво е, просто замръзна от ужас.
Страхувайки се да не повреди скъпата машина, той веднага изключи двигателя. В изкопа имаше нещо — и това нещо се противопоставяше на кофата.
Въоръжен с лопата и фенер, той слезе в изкопа. Отначало си помисли, че е ударил голям камък, защото в тези краища често се срещат блокове, оставени от ледниците.
Но колкото повече копаеше, толкова по-странна му изглеждаше находката. Предметът не беше само твърд, но и гладък, сякаш полиран.
След два часа упорито копаене фермерът видя нещо, от което му секна дъхът. Това беше масивна кост, извита като дъга, наподобяваща рог или бивник.
До нея — друг, симетричен. Вглеждайки се, той различи очертанията на череп: високо чело, дълга извита челюст и празни очни кухини.
Фермерът копаеше яма и изведнъж забеляза нещо неочаквано в земята: когато разбра какво е, просто замръзна от ужас.
Той извика двама съседи и всички заедно започнаха бързо да разкопават. Минута след минута ставаше ясно: това не беше нито крава, нито лос. Това беше нещо древно.
На следващата сутрин фермерът се свърза с университета в областния град. Само два дни по-късно в нивата му пристигна професор по палеонтология с група студенти.
Ученият беше във възторг: според него останките принадлежали на възрастен вълнест мамут, чиято възраст може да надхвърля 20 000 години.
Бивните, черепът и частично запазени ребра били в отлично състояние, което подсказвало, че мамутът е загинал и бил погребан бързо, вероятно вследствие на свлачище или наводнение.
Но радостта на професора била помрачена от неочакван обрат. Когато той заявил, че костите трябва незабавно да бъдат прехвърлени в музей за изследване, фермерът категорично отказал.
