— Рома, имаме близнаци! — възкликна радостно и развълнувано Таня по телефона. — Толкова са мънички, по 2,5 кг всеки, но напълно здрави, представяш ли си? Всичко е наред! Купи витамини и добавки.
— На ехографа казаха, че са близнаци… — промърмори Роман, сякаш новината изобщо не го изненада. — Момчета ли са?
След раждането на близнаците мъжът ми не обръщаше внимание нито на мен, нито на децата: веднъж случайно подслушах разговора му с майка му.
— Да, момчета са! Толкова са сладки! — Таня не сдържа сълзите си от щастие. Най-после държеше децата си в ръцете си.
— Рома, ела да видиш нашите синове, — помоли тя тихо.
— Ще видим… — изръмжа той и затвори.
След изписването Таня се прибра в къщата на свекървата си. Кирил и Ефим бяха неспокойни и искаха внимание. Свекървата помагаше, но мъжът ѝ… стоеше настрана.
Един ден Таня случайно подслуша разговора на Роман с майка му.
— Не ме е грижа за тях, — каза той безразлично. — Таня искаше тези деца, нека сега сама да живее с тях.
Тя си събра багажа.
— Остани, — изведнъж каза Роман. — Аз ще си тръгна.
Той отиде при любовницата си Лида. Но скоро разбра грешката си.
Лида не се грижеше за него, харчеше парите му и искаше все повече. Роман започна все по-често да мисли за Таня.
За пръв път отдавна се върна при родителите си. Когато видя Таня — променена, разхубавена, по-уверена в себе си — нещо в него трепна.
— Ти си се променила, — прошепна той.
— Благодаря, — отвърна Таня, гледайки го право в очите.
Роман започна да идва по-често. Вече всяка седмица прекарваше време с децата. Лида се ядосваше, но той не ѝ обръщаше внимание.
— Може би трябва да се разведем? — предложи един ден Таня.
— Да не бързаме… — отвърна той, за нейна изненада.
Същата вечер той не се върна при Лида.
Скоро си събра багажа и се прибра у дома.
— Знаех, че ще се върнеш, — прошепна Таня, притискайки се до него.
— Никога повече няма да си тръгна, — отвърна той.
Стиснала ръката на съпруга си, Таня разбра: любовта е победила.
