— Запознай се, скъпа, с нашия местен клошар — каза мъжът с отвратителна усмивка, отваряйки вратата и пускайки в апартамента слаб, занемарен мъж в стара яке. — От днес той ще живее тук. Храни го, къпи го, дай му чисти дрехи. Може дори да се омъжиш за него.
— Какво правиш? За какво говориш? — пребледня жената.
— Омръзна ми от теб — махна с ръка той. — Отивам при друга, по-млада и по-красива жена. А ти ще изгниеш тук, не ме интересува. От този брак ми трябваше само синът, а той вече е голям. Животът ми продължава без теб. Довиждане, скъпа.
Предния ден мъжът набързо изготвил договор при познат нотариус: своята половина от жилището той наистина продал на „първия срещнат“ — бездомник на име Виктор, когото намерил пред супермаркет и „купил“ за бутилка и няколко хиляди.
На мъжа му се струвало, че това е гениално отмъщение: жена му ще трябва по закон да дели дома си с бездомник. Подал на Виктор измачкана папка с документи, хлопнал вратата и само след няколко часа вече летял в самолет до морето с любовницата си, мечтаейки за нов живот.
Но когато се върнал у дома, го чакало неприятно изненадващо развитие… 😱😨
След като вратата се затворила, жената останала няколко минути в коридора, слушайки капещия кран в банята. После поела дълбоко въздух и се обърнала към госта.
— Как се казвате? — попитала уморено.
— Виктор — отговорил смутено. — Аз… ще си тръгна, ако искате.
— Не, Викторе — казала спокойно тя. — Сега ще се изкъпете, ще хапнете и после ще поговорим.
След два часа пред нея вече не седял мръсен бездомник, а уморен, но напълно нормален мъж в нейната стара спортна блуза. Тя разстлала на масата документите, които той стискал в ръце.
— Разбирате ли, по документи вие вече сте собственик на половината жилище… но са ви използвали.
Виктор навел поглед.
— Той каза, че му е все едно, стига да ви съсипе живота…
— На мен не ми е все едно — отвърнала твърдо жената. — Ще направим следното: ще ви помогна да стъпите на крака, ще ви уредя подслон и дрехи… а вие ще прехвърлите дела си на мен. Честно.
След седмица вече седели при нотариус. Виктор подписал дарение, получил пари и насочване към рехабилитационен център.
Междувременно жената се погрижила и за останалото: събрала вещите на мъжа си в чували и ги занесла в същия приют, прехвърлила автомобила на свое име.
Обадила се и в неговата фирма, като спокойно обяснила, че съпругът ѝ се държи странно, продава имущество за жълти стотинки, напуснал семейството и изчезнал. Работодателят реагирал бързо — бил отстранен, а после и уволнен.
Той научил за всичко това едва две седмици по-късно, когато парите му свършили и картата му спряла. Любовницата му вече го била напуснала.
Ядосан и унизен, той се върнал у дома, убеден, че ще си „разчисти сметките“. Но когато стигнал до сградата, не разпознал собствения си дом — ключалката била сменена…
