— Твоята работа като сурогатна майка приключи.
Съпругът ми се разсмя.
— Наистина ли си мислеше, че ще остана завинаги с бедна жена като теб?
След това ми изтръгна бебето от ръцете.
Шевовете ми пареха от болка, а светът пред очите ми побеля.
Те бяха убедени, че нямам никого.
Но никога не си направиха труда да попитат кой е баща ми…
И съвсем скоро щяха да разберат колко бързо един привидно съвършен живот може да се срине.
Първото нещо, което дъщеря ми чу, след като се появи на този свят, беше гласът на баща ѝ, който заявяваше, че тя принадлежи на друга жена.
Второто беше моят писък, когато той я изтръгна от ръцете ми.
Бях родила Лили само преди четиридесет минути.
Тялото ми все още трепереше под болничното одеяло, а шевовете ме пареха ужасно, когато вратата внезапно се отвори.
Адриан влезе с уверена крачка, облечен в тъмносив костюм.
От едната му страна беше любовницата му Ванеса, облечена в елегантна кремава дизайнерска рокля.
От другата – майка му Селест, която се усмихваше така, сякаш беше дошла на празненство.
Ванеса погледна към бебето ми и тихо каза:
— Има очите на Адриан.
Селест се наведе над леглото ми.
— Твоята работа като сурогатна майка приключи.
За миг си помислих, че лекарствата са объркали съзнанието ми.
После Адриан се разсмя.
— Наистина ли си мислеше, че ще остана с бедна жена като теб, Клеър?
Той притисна Лили към гърдите си.
Тя веднага се разплака.
Плачът ѝ ме прониза по-силно от всяка физическа болка.
— Върни ми я, прошепнах.
Гласът ми беше слаб.
Но в стаята изведнъж настъпи странна тишина.
Адриан извади папка.
— Подписала си договор. Аз и Ванеса сме законните родители. Получи пари за това.
Погледнах го невярващо.
— Подписах само болничните документи за съгласие.
— Подписа точно това, което ти дадох.
Селест леко потупа бузата ми.
— Бъди благодарна. Позволихме ти да живееш удобно три години.
Медицинската сестра до вратата се намръщи.
— Господин Хейл, веднага върнете бебето на майка му.
Ванеса рязко отвърна:
— Аз съм неговата майка.
Адриан нареди на сестрата да излезе.
Но тя остана на мястото си.
Това беше първата му грешка.
Втората беше, че хвърли папката върху леглото ми.
Третата беше, че реши, че съм прекалено съсипана, за да я прочета.
Разгледах документите.
Подписът приличаше на моя.
Но датата беше от уикенд, когато бях в Бостън.
Нотариалният печат беше от Невада.
А посоченото плащане от двеста хиляди долара…
Никога не беше постъпвало по нито една моя сметка.
Спрях да се съпротивлявам.
Адриан прие мълчанието ми за капитулация.
— След като те изпишат, охраната ще те изведе. Договорът за наем на апартамента е прекратен. Всичките ти банкови карти вече са блокирани.
Селест се усмихна доволно.
— Няма съпруг. Няма дете. Няма пари.
Погледнах малкото зачервено лице на Лили, изкривено от плач.
Поех дълбоко въздух.
— Мога ли да я прегърна още веднъж?
Ванеса се разсмя.
— В никакъв случай.
Протегнах ръка към телефона до леглото.
Адриан силно ме удари по ръката.
— На кого ще се обаждаш?
— На баща си.
Той се усмихна подигравателно.
През трите години на брака ни му бях казала единствено, че отношенията ми с баща ми са сложни.
Той никога не попита защо.
Погледнах медицинската сестра.
— Моля ви, обадете се на номера, записан като контакт при спешни случаи. Кажете му, че Клеър Уитмор се нуждае от него незабавно.
Усмивката на Селест мигновено изчезна.
Сестрата погледна медицинското ми досие, после отново мен.
— Уитмор?
Кимнах.
— Да… точно тази Уитмор.
