“Една стая, едно легло за двама… не се ли страхуваш от мен?”Поради ужасна буря момичето трябваше да прекара нощта в една хотелска стая с най-опасния човек в града. Но това, което се случи в тази стая през нощта, се оказа наистина ужасяващо
На улицата бушуваше ужасна буря. Дъждът се изсипа в стената, силен вятър огъна дърветата към земята и ярки светкавици осветиха празните улици за няколко секунди. Гръмотевицата беше толкова силна, че прозорците на къщите трепереха и автомобилните аларми се задействаха.
Ема едва успя да стигне до най-близкия хотел. Роклята й се намокри, косата й се залепи за лицето й, а обувките й бяха пълни с вода. Преди няколко часа автобусът, с който пътуваше, се счупи точно на пистата. Шофьорът обеща да се обади за помощ, но заради бурята пътят беше наводнен и щеше да трябва да изчака до сутринта.
Още
Организиране На Семеен Отдих И Отдих
Избор На Продукти За Деца
ИСТОРИЯ
Виждайки светлината на Хана, Ема реши, че най-накрая е спасена. Тя бързо влезе вътре и отиде до тезгяха.
– Трябва ми свободен номер. Само за една нощ — попита тя, докато изваждаше документите.
Администраторът поклати глава виновно.
Съжалявам, но всички стаи са заети. Поради затворените пътища останахме твърде много хора.
– Проверете отново, моля. Ще платя двойно повече.
– Наистина няма свободни стаи.
Ема не можеше да се върне на улицата. Беше на няколко километра до най-близкия град, телефонът беше почти изтощен и такситата не идваха при такова време.
Тогава тя го видя.
В далечния ъгъл на залата, в голям кожен стол, седеше висок мъж в черна риза. Казваше се Дон Карлос. Ема го разпозна веднага, въпреки че преди това го беше виждала само на снимки.
За него в града се носеха най-страшните слухове. Казаха, че хората, които пресичат пътя му, изчезват безследно. Той беше смятан за жесток човек, способен на всичко. Дори полицията се опита да не се намесва в делата му.
Карлос бавно се изправи и се приближи до тезгяха. Всички в залата веднага замълчаха.
– В моята стая има достатъчно място-каза той спокойно. – Момичето може да пренощува там.
Ема го погледна уплашено.
– Благодаря, но ще намеря друг начин.
– Кой точно? – попита Карлос, гледайки бурята, бушуваща извън прозорците. Ще прекараш ли нощта навън?
Тя нямаше избор. Няколко минути по-късно те се качиха на последния етаж. Стаята на Карлос се оказа голяма и луксозна, но вътре имаше само едно легло.
Щом Ема влезе, мъжът затвори вратата отвътре и след това бавно завъртя ключа в ключалката.
Сърцето на момичето бие по-бързо.
Карлос забеляза страха й и се засмя.
– Една стая, едно легло за двама. Не се ли страхуваш от мен?
Ема трепереше, но се опитваше да се държи уверено.
– Ако се страхувах, нямаше да дойда тук.
– Стана, защото нямаше къде да отидеш.
Никой дори не можеше да си представи какво точно ще се случи през нощта в стая 307. < Продължение на историята може да се намери в първия коментар на
Той свали сакото си, сложи го на стола си и отиде до прозореца. Ема остана близо до вратата и здраво притисна чантата към гърдите си.
– Леглото е твое-каза Карлос. – Ще остана на стола.
Думите му успокоиха момичето малко, но тя все още не можеше да заспи. Извън прозореца проблясваха мълнии, а клоните на дърветата се остъргваха по стъклото. Карлос седеше на стол и сякаш чакаше нещо.
Около два часа през нощта светлините изведнъж угаснаха.
Стаята стана напълно тъмна.
Няколко секунди по-късно Ема чу странен звук. Някой бавно изстъргваше вратата отвън.
Тя искаше да се обади на Карлос, но той вече беше наблизо и затвори устата й с ръка.
– Нито звук-прошепна той.
От коридора се чу тих женски плач.
– Помощ … Моля…
Ема се дръпна към вратата, но Карлос я задържа.
– Има жена!
– Не-отвърна той студено. – Това е запис.
Драскането спря. След това дръжката на вратата бавно се спусна надолу, въпреки че номерът беше заключен.
Карлос извади пистолет.
В този момент огледалото близо до леглото се премести настрани. Зад него имаше тесен таен проход. Мъж в униформа на хотелски служител излезе от тъмнината с голям нож в ръка.
Ема изкрещя.
Карлос се втурна към непознатия и между мъжете започна бой. Ножът падна на пода. Нападателят се опита да стигне до тайния проход, но Карлос го събори и го завърза с кабел от лампа.
– Кой е това? – прошепна Ема.
Карлос включи фенерчето и влезе в Пътеката. Момичето, въпреки страха, го последва.
Зад стените на хотелските стаи се простираше дълъг коридор. Имаше камери, монитори и десетки куфари. На стената висяха снимки на жени, които някога са отсядали в този хотел и след това са изчезнали безследно.
Сред тях Ема видя снимката си. Тя беше направена само преди час, докато стоеше на рецепцията.
Оказа се, че служителите на хотела специално казаха на самотните пътници, че няма свободни стаи. След това им предложили временно да си починат в служебната стая, след което жените изчезнали.
Карлос не дойде тук случайно. Преди няколко месеца по-малката му сестра изчезна в този хотел. Той специално наел същия номер, защото знаел за тайния проход и чакал престъпниците да се появят отново.
Но най-лошото се оказа друго.
Когато полицията отвори стената в мазето, там откриха личните вещи на десетки изчезнали хора. Собственикът на хотела не е сред задържаните.
На сутринта, когато Ема излизаше навън, рецепционистката вече седеше в полицейската кола. Карлос стоеше под навеса и мълчаливо гледаше дъжда.
– Оказва се, че не трябваше да се страхувам от теб — каза тихо момичето.
