След седмица на плажа с децата си, Катрин се прибра у дома и направи шокиращо откритие: новият ѝ съсед, Джефри, беше издигнал висока ограда върху нейния имот, точно пред прозорците ѝ. За нея това беше изненада, защото не беше давала разрешение за строежа.
Лиъм и Крис, синовете ѝ, не разбраха веднага какво се е случило, но моментално забелязаха промяната.
— Мамо, вече не виждаме дърветата — каза Лиъм, сочейки към оградата.
Сърцето на Катрин заблъска по-бързо. Докато я нямаше, Джефри не беше чакал съгласието ѝ и беше издигнал оградата, навлизайки в нейното пространство. Тя знаеше, че не може да позволи това да остане така.
Преди няколко седмици, когато Джефри тъкмо се беше нанесъл в съседната къща, той дойде с предложение:
— Здравей, съседке! — каза той, стоейки на вратата с куфар в ръка. — Планирам да поставя ограда по границата ни. Предишните собственици вече бяха дали съгласието си, така че всичко е наред.
Катрин се изненада:
— Но сега аз съм собственикът на къщата. Не искам ограда, която да ми блокира светлината и гледката.
Джефри се изчерви и опита да се оправдае:
— От месеци го планирам. Имам нужда от повече уединение.
Катрин твърдо отвърна:
— И аз имам нужда от своето пространство и тази ограда няма да бъде на моя терен.
Разговорът беше първият от много, но Катрин не отстъпваше. Когато се върна от почивката си, откри, че оградата вече стои там – без нейното съгласие.
Тя не беше човек, който се предава.
Същата вечер, след като децата заспаха, тя отиде в близкия зоомагазин.
— Имате ли примамки за животни? — попита тя продавача.
Той вдигна вежди, но отговори:
— Най-силната, която продаваме, се използва за обучение на кучета.
— Перфектно! — каза Катрин с усмивка.
Всяка нощ тя пръскаше оградата на Джефри с примамката. Миризмата привличаше кучета, порове, дори сърни, които оставяха своите следи.
На сутринта Катрин чу как Джефри трие оградата ядосано. Но миризмата не изчезваше.
Скоро съседите започнаха да се оплакват.
— Джефри, каква е тази ужасна миризма в двора ти? — попита го госпожа Томпсън.
— Работя по въпроса… — промърмори той.
Дори Лиъм и Крис се възмутиха:
— Мамо, мирише ужасно навън!
— Не се притеснявайте, деца, скоро ще отмине — каза Катрин.
Но тя знаеше, че миризмата работи в нейна полза.
Няколко дни по-късно тя чу работници. Оградата започна да изчезва!
Джефри дойде при нея, смутен:
— Катрин, съжалявам. Не трябваше да слагам оградата без разрешение.
Катрин се усмихна:
— Извиненията са приети. Да започнем начисто.
Оградата беше премахната, а Джефри научи ценен урок: трябва да уважава границите на другите.
