Баба Анна посветила целия си живот на семейството си. Работеше неуморно, сама отгледа сина си, прие снаха си с любов и се грижеше за внука си Армен като за собствено дете. Най-скъпата ѝ мечта? Да види как внукът ѝ се превръща в щастлив и успял човек.
На 82 години Анна решила да завещае къщата си на Армен, убедена, че той ще се грижи за нея. Но само няколко седмици след подписването на завещанието всичко се промени… По съвет на жена си Армен я настанил в старчески дом, казвайки: „Там ще ти е по-добре, бабо.“
Анна замълчала. Първо — наранена и отчаяна. После започнала да пише — за живота си, за грешките и мечтите си. Тя водела дневник, в който никого не обвинявала. Един ден записите ѝ стигнали до Интернет — благодарение на млада медицинска сестра, която била трогната от мъдростта на Анна.
Историите на Анна станали изключително популярни. Хора идвали при нея, за да я слушат, да задават въпроси, да се учат. За цяло поколение тя се превърнала в символ на устойчивост, доброта и прошка.
За 85-ия ѝ рожден ден съдът постановил къщата да ѝ бъде върната — завещанието било изготвено чрез измама. Армен със сълзи молел за прошка, а Анна казала само едно:
„Къщите нямат значение… ако истинският дом е в сърцето ти.“
