Служебното куче на име Ралф вървеше спокойно през сградата на летището, придружавано от своя стопанин — сержант. Хората с уважение се отдръпваха, осъзнавайки, че това не е просто четириног приятел, а професионалист, способен да усети опасност за секунди.
Изведнъж, минавайки покрай товарния терминал, Ралф рязко спря. Поведението му се промени: застина, после жално изскимтя и погледна господаря си. Кучето допря носа си до голям черен куфар. Пратката се намираше в складово помещение, чакащо за превоз.
Сержантът се намръщи. Ралф никога не грешеше. Кучето бавно обиколи касата, след това скочи върху нея, сочейки точно мястото, и пак изскимтя.
— Какво усещаш, приятелю? — прошепна сержантът.
На пръв поглед касата не се различаваше от останалите. Но при по-внимателен оглед офицерът забеляза малки дупчици по краищата.
Междувременно служители на летището започнаха да се събират. Някой извика началството. Касата внимателно беше свалена от количката и подготвена за отваряне.
Сержантът даде знак, и охраната предпазливо повдигна капака…
Когато се отвори, всички застинаха в ужас.
Вътре, завито в одеяла, седеше момиченце на около седем години. Живо. Уплашено. То стискаше в ръце плюшено мече и гледаше със широко отворени очи към светлината.
— Тя… истинска ли е?! — прошепна една от служителките.
Сержантът се втурна към детето и тихо го попита:
— Добре ли си? Как се казваш?
— Анна — прошепна тя. — Чичо каза, че скоро ще видя мама…
По-късно стана ясно: момиченцето е било прехвърляно тайно, за да бъде осиновено незаконно в чужбина. В документите пратката била обявена като „музейна скулптура“. Никой не обърнал внимание на детайлите. Само Ралф усетил, че вътре има не предмет, а дишане, страх, живот.
Ралф стана герой. Анна бе спасена.
