Рано сутринта в градската болница докараха мъж — в безсъзнание, с одраскано лице и разкъсани ръкави. У него нямаше никакви документи. Лекарите казаха, че вероятно е получил удар по главата. Той се събуди чак вечерта. Не знаеше нито името си, нито кой ден е.
Няколко часа по-късно в стаята влезе полицейски сержант — мрачен, с уморен поглед. До него вървеше немска овчарка на строг повод. Кучето беше спокойно, но пронизителният му поглед следеше всяко движение.
— Как се казвате?
— Не знам…
— Къде бяхте снощи?
— Аз… наистина не помня… съжалявам…
Сержантът си записа нещо в тефтера, но изведнъж кучето дръпна повода и се приближи до леглото. То спря, фиксира мъжа с поглед, после седна. След секунда легна до края на леглото, без да сваля очи от него.
— Боб, ела. — Сержантът дръпна повода.
Кучето не помръдна. То нито ръмжеше, нито лаеше — просто лежеше там, сякаш го пазеше. Или… чакаше.
Лекарите се спогледаха изненадани. Мъжът не разбираше защо кучето реагира така.
Истината излезе наяве по-късно. Сержантът се върна с резултатите от проверката на отпечатъците: Виктор Селин, 39 години. В базата фигурираше като особено опасен престъпник, замесен в обири на банки, бижутерийни магазини и оръжейни складове.
— Изглежда, най-после си хванат — прошепна сержантът.
Боб се изправи. Когато щракнаха белезниците на Виктор, немската овчарка спокойно излезе от стаята — сякаш мисията му беше изпълнена.
