Това беше най-очакваната вечер на годината: дипломното модно ревю. Всички студенти от модното училище трябваше да представят своите творения пред преподаватели, рекрутъри и семейства, дошли да се възхищават на таланта на новото поколение.
Бях прекарала месеци върху роклята си. Лека, елегантна, изцяло изработена на ръка. За някои проста, но за мен — безценна. И онази вечер, когато я носех, най-после се чувствах забелязана.
Точно това привлече вниманието на Селина Уорд.
Звездата на училището. Винаги в центъра, винаги обожавана, винаги заобиколена от момичета, които бъркаха арогантността с елегантност. Когато ме видя на подиума по време на репетицията, погледът ѝ се втвърди.
— Наистина ли мислиш, че това заслужава да бъде представено? — прошепна тя с презрителна усмивка.
Не отговорих. Лоша идея.
По време на последните корекции преди ревюто, докато студентите се движеха около закачалките и шевните машини, тя се приближи зад мен. Първоначално никой не видя движението. Само бърз жест. Острият звук на ножиците.
После усетих как платът се разкъсва.
Тя беше срязала задната част на роклята ми, достатъчно, за да се види част от облеклото отдолу. 💔
Само за секунди всички погледи се обърнаха. Шепот изпълни ателието. Една стилистка сложи ръка на устата си. А Селина се усмихна, сякаш нищо не можеше да я засегне.
— Така е по-подходящо за твоето ниво — каза тя студено.
Никой не помръдна. Никой не смееше да ѝ се противопостави.
Тогава директорът на училището влезе в залата.
Настъпи пълна тишина.
Той огледа сцената, разкъсаната рокля, ножиците на масата, замръзналите лица… после вдигна поглед към Селина. И това, което направи, остави всички в шок…
👉 Продължението на тази разтърсваща история е в първия коментар 👇👇👇
Без да каже дума, той взе папката от катедрата. Папката с финалните оценки.
— Това, което току-що направихте, не е просто акт на ревност — каза спокойно той. — Това е сериозно нарушение, което застрашава бъдещето ви в това училище.
Студ премина през стаята.
Селина загуби усмивката си.
А аз, стояща в средата на ателието с повредената си рокля в ръце, разбрах, че вече не моето унижение кара всички да говорят…
…а нейното.
