В централата на голяма международна корпорация този ден се провеждаше затворен подбор за нови преводачи. Огромната стъклена сграда в центъра на града изглеждаше толкова луксозна и строга, че кандидатите започваха да се изнервят още на входа.
В просторния хол хора в скъпи костюми преговаряха чужди думи, преглеждаха бележки и чакаха реда си. Всеки, който излизаше от интервюто, изглеждаше все по-обезкуражен.
Причината беше ясна: финалното интервю се водеше лично от собственика на компанията — Майкъл Рейнолдс.
В бизнес средите той беше известен като човек, който никога не греши, говори няколко езика и обича да задава изключително трудни въпроси.
— Следващ кандидат.
Секретарката отвори вратата.
И в този момент в коридора се чу шепот и смях.
Изправи се малко момиче, на около тринадесет години.
Беше облечено в обикновена ученическа униформа, износени маратонки и носеше малка раница. В ръцете си държеше тънка папка с няколко листа.
Хората започнаха да се смеят.
— Загубила ли се е?
— Това някаква шега ли е?
Но момичето спокойно влезе вътре, без да обръща внимание на погледите.
В стаята настъпи тишина.
Майкъл Рейнолдс я погледна за няколко секунди и леко се усмихна.
— Загуби ли се?
— Не. Дойдох на интервю.
В стаята отново се чу смях.
— А какво искаш да работиш? — попита една жена.
— Международен преводач — отговори момичето.
— И колко езика говориш? — попита Майкъл.
— Осем.
Смехът стана още по-силен.
Но момичето остана напълно спокойно.
Майкъл се облегна назад.
— Кои са те?
Без колебание тя ги изброи: английски, френски, немски, испански, руски, италиански, китайски и японски.
Смехът постепенно утихна.
Майкъл започна да говори на френски:
— Ако наистина разбираш езиците, отговори ми.
Момичето отговори веднага на безупречен френски.
После испански, немски, руски…
С всяка следваща реплика ставаше все по-тихо.
Накрая Майкъл постави дебела папка на масата.
— Преведи това. Международен договор, който нашите експерти проверяват от две седмици.
Всички очакваха да се провали.
Но момичето бързо прегледа документа. След около минута спря.
— Тук има сериозна грешка.
Посочи един параграф.
— В японската версия има неправилен превод на юридически термин. Това би довело до автоматична загуба на патентни права след подписване.
Лицето на Майкъл се промени.
Юристите провериха веднага.
След няколко секунди настъпи тишина.
— Тя е права.
В стаята всички замръзнаха.
Майкъл бавно се изправи и я погледна по съвсем различен начин.
— Кой те е научил на това?
Момичето сведе поглед.
— Майка ми беше преводач в международния съд. След смъртта ѝ продължих да уча сама.
