В самолета Агния стоеше в коридора, загледана замислено към мястото си до прозореца. Зад нея се бутаха пътници, някои нетърпеливо изразяваха недоволството си, но на младата жена ѝ трябваха само няколко секунди, за да разбере ситуацията. Голям самолет, седем часа до излитане. По три седалки от всяка страна, общо тридесет реда. Агния внимателно беше избрала мястото до прозореца: не понасяше стюардеси, които минават покрай нея, хората, които се движат, и тичащи деца… Но шумът не я притесняваше.
Като бизнес пътник, тя отдавна имаше слушалки с шумопотискане и знаеше как да се забавлява — с музика или електронна книга. Тази вечер беше изтощена и искаше да спи, за да е свежа на следващия ден. Но явно нямаше да е лесно.
На средната седалка седеше закръглена жена. Не беше гигант като в американските риалити предавания за затлъстяване, но определено не беше дребна. Коланът ѝ беше удължен и се виждаше, че едно място не ѝ е достатъчно. Беше седнала леко разкрачено, заемайки част от мястото на Агния и вероятно на пътника до коридора. Или…?
– Добър вечер – вежливо каза Агния, сочейки мястото до коридора. – Извинете, това също ли е ваше място?
– Какво, това ли? – смутено отвърна жената. – Не, моето е средното.
– Госпожо, моля ви, седнете! – извика раздразнен глас зад нея.
– Минавайте – каза Агния и се отдръпна, за да пусне другите. После отново се обърна към жената: – Значи наистина ще сме трима тук: аз, вие и още някой?
– Да, точно така.
– Ясно…
Агния огледа ситуацията. Тя тежеше 60 килограма, но дори това не беше достатъчно да избегне чуждото навлизане в личното ѝ пространство.
С въздишка натисна бутона за повикване на стюардеса. Жената я изгледа подозрително.
– Мога ли да ви помогна? – усмихна се професионално стюардесата.
– Моето място е до прозореца – спокойно обясни Агния. – Полетът е 7 часа, притеснявам се, че няма да ни е удобно…
– Ей! – избухна жената, почервеняла. – Защо се оплакваш, клечка такава?!
– Не се оплаквам – вдигна рамене Агния. – Но честно казано, трябваше да резервирате две места. Или да пътувате в бизнес класа. Сега няма да е удобно на никого. А и не съм ви обиждала.
– Не ми трябва причина!
– Хайде да решим това – намеси се стюардесата.
– Именно – кимна Агния.
– За съжаление, няма свободни места в икономична класа – въздъхна стюардесата. – Но… има едно в бизнес.
– Нея ли?! – възмути се жената. – А мен?
– За съжаление, само едно място е останало, и то е малко по-широко. Ще променя резервацията на тази пътничка.
– Мястото до прозореца ще се освободи, ще ви е по-удобно. Идвате ли с мен? – обърна се тя към Агния.
– С удоволствие. Благодаря ви.
Под навъсения поглед на жената, Агния тръгна след стюардесата.
– Какво правите, ако няма места и се получи такава ситуация? – попита Агния, настанявайки се до симпатичен мъж със същите слушалки.
– Ами… летим – отговори философски стюардесата. – Просто с леко напрежение.
– Благодаря, че ми помогнахте – усмихна се Агния.
– Няма за какво. И не вдигайте шум за това.
– Аз съм адвокат. Имам опит.
– Скоро ще сервираме напитки и храна – каза стюардесата и си тръгна.
Агния изпъна крака, извади слушалките и четеца. Не чувстваше гняв, само удовлетворение, че отстоя себе си. Решението беше взето.
– Мирно решение – помисли си тя. – В ерата на бодипозитивизма можеше да си навлека проблеми. Но ако тя беше…
Бихте ли могли да издържите 7+ часа така? Няма значение колко тежи човек – важното е, че заема моето физическо пространство.
– Излитаме скоро – каза стюардесата. – Закопчайте коланите.
Агния се закопча и отново се потопи в книгата си.
