На пръв поглед съдбата дава на децата и внуците на знаменитости всички шансове да станат успешни. За такива наследници казват: „родени с сребърна лъжица в устата!“, и някои от тях наистина се възползват от тази невероятна възможност.
Стас Пьеха, внукът на легендарната съветска певица Едита Пьеха, решава да тръгне по стъпките на своята прочута баба. Талантлив и привлекателен певец, той изглеждаше прекрасно на сцената и, нека не се лъжем, благодарение на името и връзките си лесно влезе в музикалната среда, където всички врати му бяха отворени.
Гледайки винаги свежия и във форма Стас, никой не подозираше, че той всъщност потъва. Певецът си призна: бил е дългогодишен наркоман. Сега е „чист“ от известно време, но се страхува да не се подхлъзне отново, затова избягва компании и весели събирания. За него алкохолът е по-лош от отрова: една чашка и веднага ще се хвърли в бездната, няма да се напие, а ще тръгне да търси дрога.
— Чудо е, че съм още жив — въздъхна Пьеха. — Няколко пъти съм бил в реанимация заради свръхдоза, два пъти съм изпадал в кома още като дете. Следващият път може и да не се събудя.
„Често бях в дом за деца, дори живях там“
Много хора смятат, че е прекрасно да се родиш в звездно семейство и да не познаваш грижи. Но наследниците на знаменитости често се оплакват, че са лишени от любов и внимание. И Стас е склонен да обвинява близките си за своето пагубно пристрастяване.
Майка му — Илона Броневицкая, съветска и руска естрадна певица, киноактриса, телевизионна и радиоводеща, заслужена артистка на РФ. С бащата на Стас, литовския музикант Пятрас Герулис, се развежда, когато момчето е още бебе.
Бащата не се интересува от Стас след развода. Съдбата на Герулис не е завидна: загубил е работата си, храни се в кухни за бедни и пие в претъпкан апартамент в компанията на бездомници. Между другото, сега Стас му изпраща пари всеки месец.
Броневицкая се омъжва втори път и ражда дъщеря — Ерика. Но и тогава кариерата ѝ не ѝ позволява да остане дълго у дома с децата. Понякога майка му и баба му го взимали със себе си на гастроли, но основно бил оставен сам.
— Сестра ми живееше с баба и дядо в Купчино. Това е съвсем другия край на града. Все едно бяхме на различни полюси. Виждахме се рядко, само по празниците — спомня си Стас.
Медиите често изопачават думите му, че е живял в дом за деца цели седем години. Звучи сякаш Броневицкая го е оставила там. Но това не е вярно.
— Често бях в дом за деца, дори живях там. От осемгодишен просто отскачах, а на 10–11 вече можех да спя там. Имах дори собствена малка стая — с едно легло. Това продължи до към 16 години. Дом №53 беше образцов.
Просто директорът на дома беше домоуправителка на Едита — обяснява Пьеха. — Можех да живея там или у дома. Но вкъщи често нямаше никой: баба — по турнета, майка — в Москва… В дома беше по-весело — много деца, приятели, игри, първи трепети към момичета.
Но забавленията си имат и тъмна страна… Стас започнал да пуши на 7, да пие — на 10, и на 11 вече пробвал наркотици. Бързо преминал от „леки“ към хероин — ужасно пристрастяващ наркотик.
— Чувствах празнота в себе си и я запълвах с улицата. Вечно напрежение, мислех си, че никой не ме оценява. Алкохолът и дрогата ми даваха облекчение — признава певецът.
Дълго време успявал да крие зависимостта си. Винаги носел дрехи с дълъг ръкав, дори лятото — за да не се виждат следите от инжекциите.
Но един ден, дрогиран, предизвикал пожар в апартамента на баба си. Стас бил откаран в болница в безсъзнание. Тогава всичко излязло наяве.
— Представяш си — баба ти е като Ермитажа, майка ти — вечно на светски събития и интелектуални партита… А ти си никой. Само срам… — така описва Стас своето бягство от реалността.
„Казах: Вземи билет за нощния влак, идвай. Ако съм мъртъв – ще съм на пода“
За близките шокът бил огромен. Илона го взела от Ленинград в Москва, за да го откъсне от старите му приятели. Едита Пьеха плащала по 300 долара на ден за престой в частна клиника.
— Бяхме твърди. Колко плака, как се дърпаше да избяга… Тогава му казвах: „Стас, това е смърт. Или ще се лекуваш, или е краят“. И той се съгласи — спомня си Едита.
След изписването му наложили строг контрол: решетки на прозорците, врата с три ключалки. Две години Стас бил буквално под домашен арест.
— Отнеха ми всичко, което смятах за важно, но не ми дадоха нищо в замяна. Животът ми нямаше смисъл. Мразех се. Надебелях с 17 килограма и минавах покрай огледалото тичешком — разказва той.
Някакъв смисъл му дали книгите и музикалното образование. Завършил хорово училище, учил пиано. По-късно три години бил студент в „Гнесинка“.
Изнасял участия в ресторанти, пял с Пелагея, мечтаел за солова кариера. Нищо не потръгнало, затова се записал във „Фабрика за звезди“ през 2004 г., когато бил на 23.
— За пръв път се съгласих на публичност, от която имах алергия от дете. Говореха: „бабата му уреди всичко“. Но не е вярно — уверява Стас.
Въпреки че зае само трето място, започнал самостоятелна кариера. Но славата има и тъмна страна — отново се върнал към старите навици. Десет години — ад: ту на върха, ту в ада.
„Живях две седмици в тоалетната“
Надеждата дошла през 2014 г., когато моделът Наталия Горчакова му родила син Петя.
— Бивш наркоман няма. Живях две седмици в тоалетната си, дори се заключих от жена си. Излизах само нощем. Имаше място за лаптоп и наркотици — това ми стигаше. Гледах порно, пишех на момичета, получавах голи снимки — признава певецът.
Семейството се разпаднало, Наталия си тръгнала с детето. Стас спрял да се съпротивлява. Сега с ужас си спомня как часове наред лежал на пода в пълно безумие. Когато се съвземал, молел за помощ.
— Един път написах на приятелка от Петербург: „Вземи билет за нощния, идвай. Ако съм мъртъв – ще съм на пода. Ако съм жив – прави каквото искаш с мен. Води ме където решиш. Не вярвам повече на себе си“.
Гласът на сина
Това продължило до 2015 г., когато на 34 години Стас получил инфаркт от свръхдоза.
— Беше по време на сватба, пеех. На деветата песен усетих, че пропадам. Върнах се у дома и до сутринта „си взимах“ — разказва певецът.
На сутринта осъзнал, че умира. Обадил се на бившата си жена и я помолил да даде телефона на сина им.
— Слушах бърборенето му и плаках. Най-страшното беше, когато лекарите ми казаха, че сърцето ми може да се пръсне — споделя Стас.
Но лекарите го спасили. Изправен на ръба на смъртта, той най-сетне пожелал да живее. Оттогава не употребява. През 2016 г. открива собствен център за помощ на зависими, помага на други, и сам всеки ден изпълнява задачи от психотерапевти.
Но знае: една грешна стъпка — и ще падне отново. А този път връщане може и да няма.
