Ако обичате кучета, малко неща могат да ви разделят с вашите скъпи четириноги приятели. Осиновените животни, големи или малки, много бързо се превръщат в част от семейството — независимо дали го искате или не.
Лиз Хаслам имала специална връзка с всяко едно от своите кучета, а те били доста на брой. Тя се грижела прекрасно за спасени бултериери. Върху половин декар земя, до къщата с две спални, която споделяла със съпруга си Майк в Барнам, графство Съфолк, Лиз била създала приют. Кучетата често били изоставени или с поведенчески проблеми. Нейната организация „Легла за бултериери“ можела да приюти до тридесет кучета едновременно.
Тези кучета имали нужда от много любов и внимание — дотолкова, че Лиз прекарвала до осемнадесет часа на ден в грижи, разходки и стотици евро за лекарства и лечение.
Уморен от всичко това, Майк ѝ поставил ултиматум, според Express: той или кучетата.
Двадесет и пет години брак и двадесет и двегодишен син не били достатъчни, за да го задържат при нея и кучетата.
За Лиз решението било лесно: кучетата — на сто процента. Тя не можела да се откаже от това, което ѝ носи щастие и помага на животни в нужда. Ако не тя, тогава кой?
„Повече никога не го видях и не чух нищо за него. Мислех, че след двадесет и пет години ще е разбрал, че няма да изоставя кучетата“, обяснява тя.
„Дойде момент, в който той не издържа и искаше по-спокоен живот. Но аз не бях готова да се откажа, така че той реши да си тръгне“, добавя тя.
Те се запознали на шестнадесет години и се влюбили. През януари 1991 г. се оженили, а Лиз вярвала, че се е омъжила за любовта на живота си. Никога не си е представяла такъв край.
Въпреки това, тя явно се справя с положението с позитивна нагласа. Може да е загубила съпруга си, но продължава да прави това, което я прави щастлива!
Никой не бива да бъде принуждаван да избира между страстта си и партньора си — това не е честно!
Ние смятаме, че Лиз е взела правилното решение — както за себе си, така и за кучетата в нужда.
А вие как мислите?
