Сватбата в селото събра всички – всеки бе дошъл да сподели радостта на младоженците. Гостите се смееха, пееха, вдигаха наздравици. Навсякъде звучеше музика.
И никой не забеляза как една непозната жена в дълга зелена рокля се приближаваше бавно към веселата тълпа от края на гората. Тя вървеше без да бърза. Лицето ѝ бе безизразно, но под полата си криеше нещо.
Никой не обърна внимание на появата ѝ. Никой… с изключение на Байрак.
Старото, но вярно куче на приятеля на младоженеца лежеше на сянка под масата. Цялата сутрин бе следвало стопанина си неотлъчно, но изведнъж застина, вперило поглед в непознатата. Ушите му се изправиха, козината му настръхна, опашката потрепери.
Байрак усети приближаваща се опасност.
Жената продължи да върви – вече беше само на няколко метра от младоженците. Изведнъж кучето скочи.
Рязко се втурна към непознатата. Гостите се обърнаха с ужас, когато Байрак започна яростно да лае и да дърпа роклята ѝ, опитвайки се да я събори.
Когато всички разбраха защо се държи така и какво тя е криела под дрехите си, вече беше твърде късно…
Миг по-късно отекна ужасен тътен.
Оглушителен взрив се разнесе из цялото село. Хората панически се разбягаха – някои крещяха, други паднаха.
Взривът беше встрани, до края на поляната – там, където Байрак бе повалил жената.
Оказа се, че мистериозната жена е терористка – носела е взривно устройство под роклята си. Ако бе стигнала до множеството, щеше да настъпи клане. Но тя не успя.
Цената беше живота на Байрак. Той загина, неутрализирайки заплахата, но спаси десетки хора.
На следващия ден го погребаха под стария дъб в покрайнините на селото. Дойдоха всички: младоженците, гостите, съседите. На гроба му поставиха плоча с надпис:
„Байрак. Верен приятел. Герой.“
