Дъщеря ми започна да говори доста рано, но често казаното от нея беше неразбираемо за другите.
Един ден една нейна реплика разсмя целия автобус.
Нямаше много хора, но всички седалки бяха заети.
След няколко спирки влезе възрастна жена.
Дъщеря ми я забеляза, погледна я…
После стана и каза високо:
— Бабо, седни на моето столче!
Жената, трогната от жеста, се усмихна и седна.
А после дъщеря ми гордо добави:
— Мама ме е научила да отстъпвам място. Винаги го давам на полуумрелите.
Жената се изненада и се опита да разбере какво иска да каже.
Обясних ѝ, че дъщеря ми просто е объркала думите – искала е да каже „възрастни хора“.
Целият автобус избухна в смях.
Дъщеря ми не разбра напълно какво се случва, но беше горда, че всички харесаха постъпката ѝ.
