Шофьорът караше мълчаливо, държейки се близо до средата на пътя. На пасажерската седалка дремеше старо куче.
Изведнъж, без никакъв знак, пред тях се появи чужд автомобил. Движеше се бавно. В един момент намали скоростта, задната врата се открехна — и черен чувал за боклук беше изхвърлен на банкета. Колата веднага ускори и изчезна зад завоя.
Шофьорът се напрегна. Кучето вдигна глава и изръмжа, нащрек. Той намали скоростта и спря. Чувалът за боклук край пътя… започна да се движи.
Със сърце, блъскащо лудо, той слезе от колата и се приближи до чувала.
Той беше покрит с кал и целият мокър. Мъжът приклекна и докосна найлона. В този момент нещо вътре рязко се размърда.
С треперещи ръце той извади нож и внимателно разряза чувала. Под найлона имаше плат — и от него се показа малка жива детска ръчичка.
Оглушен от шока, той отстъпи крачка назад. После, събрал смелост, внимателно разтвори плата. Пред него лежеше момченце на около две години, лицето му изцапано с кал, устните — бледи, очите — затворени.
Зави детето в якето си, вдигна го и го отнесе в колата. Кучето се приближи, тихо изскимтя и близна бузката на детето. Бебето издаде стон и отново замълча.
Шофьорът седна отново зад волана, пръстите му още трепереха. Какво да направи сега? Да се обади в полицията? Да го закара в болница? Или…
В крайна сметка пое към болницата.
По-късно от новините разбра, че изчезнало дете на около две години, а родителите му са в неизвестност, най-вероятно в бягство.
Седмица по-късно подаде молба за временно попечителство. Месец по-късно то стана постоянно.
