Реката течеше тихо. Но изведнъж тишината бе прекъсната.
Неочаквано до брега спря луксозен автомобил, от който слезе мъж в скъп костюм. На задната седалка, стискайки силно плюшено мече, седеше петгодишно момиченце в инвалидна количка. То беше ужасено.
Недалеч, в пасището, един кестеняв кон рязко вдигна глава. Гледаше към реката, сякаш усети приближаваща се беда.
Мъжът безмълвно извади момичето от колата, сложи го в стара лодка и я изблъска от брега. Не каза нито дума, само тихо гребеше към средата на реката, където течението беше най-силно. Момиченцето, вцепенено от страх, не откъсваше поглед от него.
Внезапно мъжът се изправи, хвана детето за раменете и го хвърли във водата — заедно с количката. Момичето изчезна под повърхността.
Но в същия миг конят на брега изцвили силно. Очите му проблеснаха, мускулите се стегнаха — и той се хвърли в реката.
Той плуваше с всичка сила, разсичайки вълните с копитата си. Всяко негово движение излъчваше решителност и караше свидетелите да настръхват.
Стопанинът на коня, станал свидетел на сцената, първо замръзна, а после с ужас се втурна към реката. Разбирайки, че животното бърза да спаси давещото се дете, той без колебание скочи във водата след него.
Заедно — човекът и животното — стигнаха до потъващото момиченце. Конят го задържа на повърхността, докато мъжът го издърпваше към лодката и го изнасяше на брега.
През това време колата на мъжа вече профучаваше по прашния път, без дори да се обърне.
Когато извадиха момичето на сушата, то беше живо. Слабо, уплашено, но живо. И тогава всички разбраха: именно този кестеняв кон пръв се бе осмелил да предизвика смъртта.
Казват, че животните усещат всичко… Но в онзи ден той извърши невъзможното.
