На една от улиците в града възрастна жена стоеше на тротоара и тихо се обръщаше към минувачите:
— Момчето ми, не оставай безразличен… На внучката ми ѝ трябва помощ — прошепна тя.
Мъж на средна възраст, облечен в костюм и със сериозен поглед, мина покрай нея. Тъкмо щеше да продължи по пътя си, когато погледът му бе привлечен от обеците на жената: изящни, стари украшения във форма на кленов лист, инкрустирани със зелени камъни.

Той застина, сякаш го прониза внезапен спомен. Тези обеци бяха почти идентични с тези на покойната му съпруга.
— Извинете… — започна той сдържано. — Мога ли да попитам откъде имате тези обеци?
Жената вдигна към него поглед, пълен с тъга, и тихо отвърна:
— Това е стар предмет… Подарък от един добър човек, преди много години.
Мъжът усети как го залива вълнение: той помнеше, че тези обеци изчезнаха мистериозно, когато съпругата му беше в болница. Те бяха безценни за него.
— Работили ли сте някога в болница? — попита спокойно той.

Жената се поколеба за миг, после кимна:
— Да, някога бях санитарка…
След кратка пауза тя добави:
— Намерих ги и ги задържах, мислейки за внучката си… Това беше грешка.
Мъжът замълча, разкъсван между тъга и разбиране. После тихо каза:
— Тези обеци бяха ценни за моето семейство. Благодаря ви за честността. Нека помислим как мога да помогна и на вашата внучка.

Мълчаливо възрастната жена свали обеците и му ги подаде. Срещата им се превърна в начало на нова история — история за доброта, помирение и взаимопомощ.
Тази история е изцяло измислена. Всяка прилика с реални събития или хора е случайна.







