В сърцето на горещия щат Гояс в Бразилия се родиха две момичета — Кирац и Аруна. Раждането им беше едновременно чудо и изпитание.
Тези сестри бяха сиамски близнаци, сраснали на нивото на гръдния кош. Техните тела бяха тясно свързани: един общ стомах, общ таз и само три крака за двете.
За хирурзите това предизвикателство беше едно от най-сложните през последните години.
От първия ден медицинският екип разбра, че за да осигурят нормален живот на малките, ще трябва да ги разделят. Но човешката цена беше огромна: огромен риск, внимателна подготовка и почти свръхчовешко усилие.
След месеци консултации, симулации и събрания, шестдесет специалисти — анестезиолози, кардиолози, ортопеди, детски хирурзи, медицински сестри — се обединиха с една цел: да извършат невъзможното.
В деня на операцията операционната приличаше на добре организирано мравуняк: екипи от шестнадесет души се сменяха на всеки четири часа, за да запазят концентрация и енергия. Петнадесет часа по-късно прозвучаха дългоочакваните думи: „Те са разделени“. В залата веднага се настани трогателна тишина.
Днес Кирац и Аруна са в отделението за интензивни грижи. Пътят на рехабилитацията ще бъде дълъг, телата им остават крехки, но най-важното е постигнато: те вече не споделят плът, но между тях има връзка по-силна от всичко — връзка, родена от историята, която са преживели, от любовта и куража им.
