Той си поръча обяд и гледаше през прозореца. За пръв път от дълго време нямаше стотици задачи за вършене и просто искаше да се наслади на гледката. Но до прозореца стояха две деца, облизвайки устни, докато наблюдаваха как другите ядат. Това го трогна дълбоко. Тогава той реши да ги покани, а сервитьорът му донесе меню.
Двете деца последваха мъжа. Той им подаде менюто и с усмивка ги попита какво биха искали да ядат. Объркани, те оставиха менюто настрана и посочиха ястието, което той самият беше поръчал. Мъжът повика сервитьора и поръча още две същите.
Братът и сестрата се спогледаха, след което започнаха да опитват супата — първо бавно, сякаш със страх, а после с въодушевление. За десерт той им поръча сладолед, а когато децата си тръгнаха, той си поръча още едно кафе, чувствайки, че днес го е заслужил заради доброто дело.
Скоро сервитьорът му донесе сметката, и мъжът беше поразен: вместо обичайните цифри там имаше бележка — „Невъзможно е да спасиш всички! Но днес успя да спасиш двама! Това е достатъчно!“
Мъжът дълго гледа бележката, после я прибра в джоба си. Вече нямаше съмнение: доброто се връща като бумеранг.
