Зимната гора дишаше тишина. Реката бе покрита с лед и нищо не изглеждаше способно да наруши това спокойствие. Изведнъж ловецът забеляза на мястото на полиня тъмно петно на повърхността. Когато се приближи, разбра, че в капан е попаднал вълк. Изтощен, отслабнал, животното се държеше за ръба на леда, опитвайки се да се измъкне, но силите го напускаха.
Без колебание ловецът се втурна на помощ. Знаеше колко опасен може да бъде такъв хищник, особено изплашен и ранен, но нещо в погледа му, в тази отчаяна борба за живот, не му позволи да отмине. С големи усилия той извади вълка от ледената вода, загърна го в якето си и го отнесе у дома.
Ловецът нарече вълка Сив. Благодарение на грижите на ловеца и сина му животното постепенно се възстанови, но така и не стана опитомено. В очите му винаги блестеше дивата свобода, и все пак не напускаше къщата.
Скоро в района плъзнаха слухове. Хората не вярваха на вълка, виждаха в него заплаха. Ловецът разбираше, че е опасно да държи див звяр край себе си, но да го пусне в гората, където властват собствени закони, му изглеждаше още по-страшно.
Той още не знаеше, че именно това животно един ден ще му се отплати и ще му спаси живота.
Една късна зимна вечер ловецът отиде в гората да провери старите капани. Той не се върна нито за вечеря, нито през нощта. Синът му се обезпокои, но знаеше, че баща му понякога остава под покрива на дърветата.
Едва на сутринта, когато вълкът започна да вие пред вратата — остро и тревожно, синът разбра, че на баща му се е случило нещо.
През това време, в сърцето на гората, ловецът лежеше в снега, хванат в капан, който бе заключил крака му. Той викаше, но никой не отговаряше. С всеки час надеждата угасваше.
И изведнъж — пукот на клони, шум. Появи се сива сянка. Вълкът.
Сивият не се втурна към ловеца: спря на няколко крачки, наблюдавайки го внимателно. После бързо и безшумно изчезна.
Ловецът вече губеше съзнание, когато се чуха гласове: синът му! Няколко мъже от селото тичаха на помощ — доведени от вълка.
— Това… това той ли ви доведе? — прошепна ловецът.
Сивият стоеше до хората. Дълго и спокойно гледаше ловеца, после, сякаш изпълнил дълга си, се обърна и потъна в гората.
От този ден никой вече не го видя. Но ловецът знаеше — дългът бе изплатен.
