Агентът от граничната служба отдавна беше свикнал с любопитните погледи на пътниците, но самият той почти никога не откъсваше очи от своята вярна партньорка — Зора, немската овчарка с проницателен ум.
Зора беше легенда сред колегите си. Три години служба, десетки разкрити случаи, нито една грешка. В онзи ден всичко започна обичайно, но изведнъж кучето започна да се държи странно.
Тя рязко завъртя глава. Вниманието ѝ привлече млада жена с огромна чанта и количка. Жената изглеждаше неспокойна, нервна, сякаш криеше нещо.
— Зора, провери. — нареди агентът, и овчарката се втурна към жената и количката.
Жената избутваше количката с треперещи ръце, гласът ѝ се клатеше:
— Махнете кучето си от сина ми! Той е уплашен!
— Това е рутинна проверка, госпожо. Откъде пристигате?
— От Германия. Директен полет. — отговори тя твърде бързо.
Жената искаше да си тръгне, но агентът пристъпи напред:
— Госпожо, длъжен съм да се уверя, че с детето всичко е наред.
— Това е възмутително! Съмнявате се в самотна майка? Заради куче?!
— Зора, назад. — нареди агентът.
Но Зора не се подчини. За първи път в службата си тя изръмжа, а след това яростно залая.
Агентът пристъпи към количката. Жената застина, устните ѝ трепереха. Той дръпна одеялото — и замръзна от видяното…
Под него — дете. Истинско. Лицето му бледо, устните посинели, дишането накъсано. Но под възглавницата…
Агентът внимателно я повдигна. Между пластове плат, завит във фолио и парцали, лежеше метален цилиндър с арабски надпис. На него премигваше малка червена лампичка.
— Бомба… — прошепна той. — Боже…
Жената се сви, сякаш напълно разкрита. Тя не плака, не извика. Само прошепна:
— Не исках… принудиха ме… това е синът ми… казаха, че иначе ще умре…
Службите за сигурност реагираха незабавно. Терминалът беше евакуиран, бомбата обезвредена. Жената беше арестувана.
Но историята не приключи дотук.
Две седмици по-късно радиото съобщи: в друг терминал, на друг континент отново била задържана жена с бебе. С количка. И тя била жертва.
А Зора имаше нова важна мисия.
