Той не я обичаше. Никога. Ожени се за нея само защото родителите му заповядаха. Баща му беше богат и влиятелен, и според условията на завещанието синът нямаше да наследи нищо, ако не се ожени за „подходящо момиче“. Той се подчини. За пари. За власт.
Но в сърцето му нямаше ни капка топлина. Само гняв, раздразнение, презрение. Той реши: щом бракът му е наложен, ще накара жена си първа да избяга. Щеше да направи живота ѝ непоносим.
Той ѝ изневеряваше открито, без да се крие. Изчезваше нощем. Не я подкрепяше финансово — напротив, караше я да работи до изтощение: денем в офиса, вечер на втора работа.
Той я унижаваше с думи, обиждаше я, пречупваше волята ѝ. Постепенно жената угасваше. Постоянният стрес и умората съсипаха здравето ѝ, а мечтата за дете се разсейваше — тя не можеше да забременее.
Тогава започна нова форма на жестокост. Мъжът я обвиняваше в безплодие и ѝ се смееше в лицето: „Не можеш дори да родиш — каква съпруга си ти?“
Един ден той влезе в магазин за играчки и дълго избира. Погледът му спря върху бременна кукла, елегантна. Съвършена. С поддържано лице, изразителни очи и закръглен корем.
Той се прибра доволен. В главата му вече звучаха саркастични реплики: „Дори куклата може да е бременна, а ти — не.“ Наслаждаваше се на собствената си подлост. Мъжът искаше да нарани жената, която беше дала всичко за него. Беше убеден, че след такъв „подарък“ тя ще си тръгне.
Но щом отвори вратата на апартамента, мъжът замръзна. Жена му стоеше на прага. По устните ѝ играеше подигравателна усмивка, а в очите ѝ горяха студ и презрение.
— Здравей, скъпи, защо се прибра? — гласът ѝ беше спокоен, но остър.
— Дойдох да видя любимата си жена. Чакаше ли ме?
— О, да, чаках те. Имам ПОДАРЪК за теб.
Като видя подаръка, който съпругата му беше подготвила, мъжът се ужаси и падна на колене, умолявайки за прошка, но вече беше твърде късно.
Жената му подаде документи. Той ги взе. Първо не разбра какво са. После пребледня.
В ръцете му бяха документите за развод. А също и копие от завещанието. Бащата го беше лишил от наследство: фирмите, къщата, сметките — всичко беше отнето. Всичко преминаваше… към нея.
Бащата беше научил истината. Разказаха му в какво синът е превърнал живота на жена си. Старецът не издържа. И избра — не собствения си син, а онази, която синът му бе пречупил, но не успял да унищожи.
Мъжът стоеше с куклата в ръце. Сцената, която бе измислил, за да унижи жена си, се обърна срещу него самия.
Тя го погледна спокойно и твърдо каза:
— Аз ще стана майка, сигурна съм, но детето ми ще има нормален баща.
После, без да се обърне, си тръгна.
