Огромна мечка почука на вратата на лесовъда: старецът я отвори, без дори да подозира защо е дошъл дивият звяр или какво ще се случи…
В продължение на много години той живееше сам в края на гората. Някога животът тук кипеше: приятели идваха на гости, роднини понякога се отбиваха, кола беше паркирана в двора, а разговори се чуваха в къщата. Но с времето всичко това беше изчезнало. Съпругата му беше починала, синът му се беше преместил далеч и почти беше спрял да пише. Къщата край езерото беше станала тиха и пуста.
Старецът беше свикнал с уединението. Сутрин излизаше на предните стъпала, гледаше гората, слушаше как вятърът шумоли през боровете и палеше печката. Понякога в далечината минаваха лосове или се появяваха скришом лисици, но дивите животни никога не се приближаваха до къщата.
Същата сутрин той се събуди преди зазоряване. Отначало си помисли, че вятърът е ударил вратата с клон. После се чу глух трясък, сякаш някой беше бутнал силно предните стъпала.
Старецът облече топло яке и внимателно отвори вратата. Замръзна.
Точно пред вратата стоеше огромна мечка. Пара се издигаше от устата ѝ, а снегът блестеше по козината ѝ. Но това не беше най-странното.
В зъбите си държеше малко мече.
Звярът не изръмжа, нито показа зъби. Мечката просто стоеше там и гледаше мъжа право в очите. В погледа ѝ нямаше гняв, само загриженост.
Старецът усети как сърцето му бие в гърдите. Всеки друг на негово място би затръшнал вратата и би се скрил вътре. Разумът му подсказваше да направи точно това.
Но нещо в този поглед го спря. Той бавно направи крачка напред. Мечката нежно постави мечето на снега.
И в този момент дивият звяр направи нещо, след което старецът най-накрая разбра защо е дошъл в къщата му.
Тялото на малкото мече едва помръдна.
Когато старецът се навел да погледне малкото мече, забелязал тънка метална примка около лапата му. Това била бракониерска примка, дълбоко забита в кожата му. Малкото мече едва се движело и дишало трудно.
Старецът внимателно разхлабил примката и освободил лапата. След това вдигнал малкото животно и го внесъл в къщата. Поставил малкото мече близо до печката, покрил го със старо вълнено одеяло и започнал нежно да го разтрива, за да го стопли.
През цялото това време майката мечка останала седнала близо до верандата и не си тръгнала.
След известно време малкото мече се размърдало леко и отворило очи. Старецът го вдигнал и го изнесъл навън.
Майката мечка се приближила, внимателно хванала малкото си и изведнъж нежно докоснала ръката на мъжа с муцуната си.
След това се обърнала и бавно изчезнала в гората.
И още на следващия ден старецът намерил няколко подобни капана в храстите. Той ги премахнал всичките, един по един.
След тази среща той възобнови ежедневната си разходка из гората, точно както беше правил много години преди това.
