Когато първата сестра съобщи, че е бременна, никой не се изненада. Хората имат личен живот и никой не е длъжен да обяснява какво прави извън работа.
Но след това забременя втора сестра, а скоро и трета. Тогава в отделението започнаха слухове.
Най-странното беше, че всички казваха едно и също. Нито една нямаше връзка, нито една не можеше да каже кой е бащата. Избягваха разговорите, объркваха се в думите си и молеха да не им се задават въпроси.
Но всички истории имаха нещо общо — през последните месеци те работеха нощни смени в стая 23Б.
В тази стая повече от година лежеше млад пожарникар, пострадал тежко при пожар по време на служба. Той така и не се беше събудил от комата.
Състоянието му беше стабилно, но без подобрение. Въпреки това негови близки и колеги продължаваха да го посещават, носеха цветя и картички и просто стояха до него с надежда за чудо.
Когато слуховете стигнаха до главния лекар, той първо реши да прегледа пациента. Може би се беше случило нещо необяснимо.
Но всички изследвания показваха едно и също: минимална мозъчна активност, никакви реакции, никакви движения, никакви признаци на съзнание.
От медицинска гледна точка това беше невъзможно. Медицинските сестри не можеха да са забременели от него.
Колкото повече мислеше, толкова повече тревогата му нарастваше. Сестрите криеха нещо. Не поотделно… а всички заедно.
Тогава, воден от отчаяние и желание да разбере истината, главният лекар взе трудно решение. Той тайно постави скрита камера в стая 23Б, без да казва на никого.
В коридорите вече имаше камери, но той искаше да знае какво се случва през нощта, когато отделението утихва и светлините се приглушават.
След няколко нощи той прегледа записите.
Това, което видя, го ужаси… и веднага извика полицията. 😨😲
Продължението в първия коментар ⬇️⬇️
В стаята влизаше мъж.
Спокойно и уверено, сякаш имаше пълното право да бъде там.
Това беше братът на пожарникаря в кома.
На персонала казваше, че идва да посети брат си, седеше до леглото и говореше тихо и грижовно. Но щом вратата се затвореше… всичко се променяше.
Той флиртуваше с медицинските сестри, обещаваше им любов, казваше им, че са специални и че никой не трябва да знае за срещите им.
Знаеше, че в стаята няма камери.
Знаеше, че през нощта никой няма да дойде.
И не го интересуваше, че брат му лежи на няколко крачки — може би чува всичко, но не може да се помръдне или да извика за помощ.
На всяка от жените казваше едно и също. Молеше ги да мълчат, обещаваше брак.
А когато забременееха… просто изчезваше.
Оставяйки ги сами с въпросите и страха.
Същия ден главният лекар извика полицията.
Оттогава стая 23Б никога повече не оставаше без наблюдение.
