На сутринта пред сградата пристигна линейка. Сирената внезапно замлъкна, а коли с бели панделки и цветя влязоха в двора. Истинска сватбена процесия спря пред входа на моргата. Хора в празнични дрехи стояха объркани — някои плачеха, други просто гледаха в празнота.
Булката беше внесена на носилка. Тя носеше дантелена рокля, косата ѝ беше внимателно оформена. Булчинският букет все още лежеше върху гърдите ѝ. До нея вървеше младоженецът. Той не крещеше и не плачеше. Гледаше я така, сякаш всичко е грешка.
Служителката наблюдаваше от коридора. Тя работеше в моргата отскоро. В началото се страхуваше; нощем сънуваше коридори и студени стени. Главният лекар ѝ беше казал:
— Не се страхувай от мъртвите. По-опасни са тези, които ходят и се усмихват.
Оттогава тя се отнасяше спокойно към телата. Те вече не можеха да наранят никого.
Когато близките си тръгнаха, тялото остана в стаята. Лекарят бързо провери документите и каза:
— Аутопсията е утре. Днес приключваш смяната си и не оставаш повече.
— Потвърдена ли е причината за смъртта? попита служителката.
— Отравяне. Всичко е ясно, подписано. Не се притеснявай.
Той си тръгна. Настъпи тишина.
Служителката остана сама. Приближи се до масата. Булката изглеждаше твърде спокойна. Кожата ѝ не беше сива. Устните ѝ не бяха сини. Бузите ѝ бяха леко розови.
Тя се намръщи. В моргата винаги е студено. Телата бързо изстиват.
Тя докосна ръката на момичето и веднага я дръпна обратно. Кожата беше топла.
Докосна я отново — внимателно, сякаш се страхуваше да не греши. Под пръстите си усети мекота на живо тяло. Струваше ѝ се, че гърдите леко се повдигат.
— Това не е възможно… прошепна тя.
Притисна ухо до гърдите ѝ. В тишината на моргата се чу слаб, едва доловим звук.
Сърце.
Служителката отстъпи назад и закри устата си. Ако беше права, момичето щеше да бъде погребано живо.
Тя веднага изтича в коридора към кабинета на лекаря.
— Бързо, елате с мен. Тя е жива. Погледнете я.
Лекарят вдигна поглед от документите, видимо раздразнен.
— Кой е жив?
— Булката. Тялото ѝ е топло и сърцето ѝ бие. Чух го.
Той въздъхна тежко, остави химикала и неохотно стана.
— Да вървим. Но ако това отново е твое въображение, ще напиша доклад за състоянието ти.
Влязоха в стаята. Момичето лежеше същото — неподвижно, със затворени очи.
Лекарят се приближи, сложи ръкавици и започна преглед. Опипа шията, провери зениците, сложи стетоскоп.
— Е? попита тихо служителката.
Той се изправи.
— Тялото задържа топлина в първите часове. Това е нормално. Може да си объркала пулса с мускулно съкращение. След някои отравяния има постмортални реакции.
— Но аз чух сърцето.
— Въобразила си си. Вече я прегледахме при постъпването. Няма сърдечна дейност.
Той свали ръкавиците и ги хвърли.
— Не се вманиачавай. С времето човек свиква.
Той си тръгна. Тя остана сама.
Отново се приближи до масата. Момичето изглеждаше твърде живо.
След няколко минути ѝ се стори, че пръстите на булката леко помръднаха.
— Ако ме чуваш, дай знак, прошепна тя.
Никаква реакция.
Тази нощ тя не си тръгна веднага. Върна се и отново провери — тялото оставаше топло по-дълго от нормалното.
Тогава взе решение.
Инсталира малка камера в ъгъла на стаята и я насочи към масата. Не каза на никого.
На сутринта дойде по-рано от всички и пусна записа.
Първите два часа — тишина. После видя нещо, което я ужаси…
Булката внезапно пое дълбоко въздух. Рязко, сякаш изплува от вода. Пръстите ѝ се свиха. Очите ѝ бавно се отвориха.
Малко след това влязоха лекарят и младоженецът.
На записа се чу как лекарят казва:
— Всичко е наред. Дозата е точно изчислена. Официално — клинична смърт. Документите са готови.
Младоженецът се огледа нервно.
— По-бързо. Не трябва да ни виждат.
Те помогнаха на момичето да се изправи. Тя беше слаба, но в съзнание. Изведоха я през служебния изход.
Тогава служителката разбра всичко.
Нямаше случайно отравяне. Булката беше поставена в дълбока медикаментозна кома. Пулсът ѝ беше почти неуловим. За повърхностен преглед — мъртва.
Няколко дни преди сватбата беше сключена голяма застраховка на нейно име. При смърт парите отивали при съпруга.
Освен това тя имала дял в бизнеса на баща си. След официалната ѝ смърт контролът преминавал към младоженеца.
Планът бил двоен: застраховка и прехвърляне на имущество. После тялото щяло да бъде кремирано без допълнителна проверка.
Булката знаела за това и се съгласила да изчезне.
Но не бяха предвидили едно — служителката, която не повярвала, че си въобразява.
Тя запази копие от записа.
И този път не влезе сама в лекарския кабинет. ☹️
