Мъжът лежеше на една страна и лениво гледаше към морето. До него се беше изтегнала любовницата му. Тя носеше слънчеви очила, кожата ѝ блестеше от крема за слънце, а на устните ѝ постоянно играеше лека усмивка на човек, на когото всичко му се разминава.
Тя се обърна към него, подпря се на лакът и без да сваля очилата си, попита подигравателно:
— А твоята жена… тази глупачка нищо ли не е заподозряла?
Той се усмихна, сякаш това беше смешен въпрос, и сви рамене.
— Не. Това не я засяга.
— Как така не я засяга? — тя леко наклони глава. — Тя е вкъщи, нали? А ти си тук с мен. Сигурен ли си, че не е усетила нищо?
Той се протегна, сякаш разговорът го изморяваше, и отговори със спокоен, почти ленив глас:
— Тя няма време за такива неща. Винаги е заета. Всичко ѝ е по график: детска градина, училище, готвене, пране. Тя си мисли, че това е животът. И че между нас всичко е наред.
Любовницата тихо се изсмя.
— Удобно. Такава жена е мечта. Тя носи всичко на гърба си, а ти си почиваш. Но знаеш ли… — тя бавно свали очилата си и го погледна право в очите. — А кога най-накрая ще се разведеш с нея?
Той не отмести поглед, сякаш отдавна беше подготвен за този въпрос.
— Скоро. Много скоро.
— Това го казваш вече колко време? — засмя се тя. — Година? Две? Не съм на двадесет години, за да чакам безкрайно.
— Казах ти, скоро — отвърна той малко по-рязко. — Трябва да направя всичко както трябва. Без скандали.
Любовницата присви очи.
— Разбира се. За да може тя отново да търпи всичко и да мълчи, нали? Ти знаеш, че тя няма да си тръгне.
Той искаше да отговори, но в този момент в главата му проблесна друга мисъл. Вкъщи съпругата му наистина носеше всичко сама. Сутрин мъкнеше тежки торби от магазина, през деня постоянно решаваше проблемите на децата, а вечер заспиваше, преди дори да успее да се нахрани нормално.
А той беше свикнал с това дотолкова, че беше престанал да го забелязва. Струваше му се, че така трябва да бъде.
Любовницата се протегна, оправи кичур коса и каза почти нежно, но с хладна нотка:
— Добре. Отивам да купя вода. Ти си лежи и не скучай.
Тя стана, взе плажната си чанта и тръгна към кафенето.
Мъжът остана под палмата. Погледна към морето, после към телефона си, който лежеше до него върху хавлията.
И точно тогава пристигна съобщение.
От съпругата му.
Първоначално дори не се напрегна. Помисли си: пак нещо за децата, пак някакъв проблем.
Отвори чата, вече готов да въздъхне раздразнено.
Но там имаше само една снимка.
Той натисна върху нея — и застина от ужас 😨😱
На снимката имаше екранна снимка от разговор. И той веднага разбра за кого става дума.
Защото номерът му беше познат.
Това беше разговорът на любовницата му.
С някакъв мъж.
Пръстите му веднага изстинаха. Прочете първия ред и не можеше да повярва.
„Само не се привързвай към мен. Срещам се с него заради парите.“
Той примигна. Прочете го отново.
После продължи надолу.
„Този плешивият си мисли, че го обичам. На мен изобщо не ми пука за него. Важното е да плаща и да ме вози. Няма да живея с него.“
Дишането му стана накъсано. Усети как сърцето му заблъска силно в гърдите. Инстинктивно сложи ръка върху устата си, сякаш се страхуваше да не издаде звук.
„Ти ми трябваш за друго. С теб е забавно, но парите идват от него. Не ми пиши, когато съм с него. Срещаме се само тайно.“
Пред очите му потъмня.
Той седеше и гледаше екрана, а после внезапно разбра…
Той беше просто портфейл.
Но най-страшното дори не беше това.
Най-страшното беше, че съпругата му е знаела всичко.
Той видя текста под снимката. Кратко съобщение от жена му, без истерии, без викове и без дълги обяснения.
„Разбрах всичко. И да, не тя има теб. Ти си този, който за нея е просто един от многото такива. Реши сам къде ще живееш оттук нататък.“
